jonanderson (Енчо)
31 5
19 nov 2010, 21:36

Илинден 

  Poesía
1884 0 4

                                                                             Илинден 

 

 Морето взе душата ми

              в една далечна юлска сутрин.

А тялото ми си остана:

        не знам защо не взе и него,

              препускащо и до уши ухилено

             по мократа следа на прилива. 

 

                       А чайките пригласяха на кражбата,

                     но мидите и водораслите мълчаха.

                Усмихваше се лятото щастливо

                                        и мъдро съзерцаваше принасянето в жертва.

 

                              Движението на вълните ме разтваряше

                                    и онова, което бях, изтичаше със тях навън,

                        със отлива потъваше във дълбините. 

 

               И както капката достига океана,

                  за да насити жаждата на милиони,

                           така и моята душа намери своя корен...

 

 

© Енчо Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??