Илинден
Илинден
Морето взе душата ми
в една далечна юлска сутрин.
А тялото ми си остана:
не знам защо не взе и него,
препускащо и до уши ухилено
по мократа следа на прилива.
А чайките пригласяха на кражбата,
но мидите и водораслите мълчаха.
Усмихваше се лятото щастливо
и мъдро съзерцаваше принасянето в жертва.
Движението на вълните ме разтваряше
и онова, което бях, изтичаше със тях навън,
със отлива потъваше във дълбините.
И както капката достига океана,
за да насити жаждата на милиони,
така и моята душа намери своя корен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Енчо Все права защищены
