jonanderson
31 el resultado
диханието на вятъра по петолинието на жиците:
партитура атонална музика
за пан-флейтата на комина
  618 
прегръщаш мечето си и заспиваш
излизам от последния сън и утрото ме събужда
сънуваш приказките от детството си
отпивам горчивия вкус на времето в чаша чай
стигаш края на последната приказка ...
  531 
искаш ли
>>>>> да преживеем
>>>>> заедно
>>>>> дъжда
>>>>> на брега ...
  743 
нощен славей в градината ми:
изживявам отново
ранното си средновековие
  527 
неочаквано дъжд на пазара за книги:
под стрехите
случайни минувачи trapped audience
  578 
пастелните петна на Роршах
от мечти несподелени
рисува залезът усмихнато:
като работник невнимателен
разсипва кофичката виолетова боя ...
  522 
от другата страна на стъклото
жените с разбирания съвременни
стоят top-less на морския бряг
усмихват се дяволито
и капчици пот покриват ...
  878 
на тази спирка забравена
влакът просто се случва:
само възможност
пространство и време
търсено и намерено ...
  424 
в съня ми
(се) срещаме
(по) средата
на пътя
-- Ирландия -- ...
  469 
дъждът керемидено
барабани по покрива
а вятърът донася
на крилете си
опаловия полумрак ...
  554 
очакваш ли
от огледалото
да ти разкаже
лъжите бели
утре сутринта ...
  520 
блуждаещите огънчета
пропукват като сухи съчки
а билото неравно криволи:
само една пътечка тясна
между пропасти бездънни ...
  575 
омайва ме часовникът ти с пясък
изтича времето невъзвратимо
със песъчинките пресичащи
на настоящето невидимата плоскост
докосвам времето във теб ...
  643 
небето плаче ли понякога
за ангелите паднали
от други светове
или дъждът в очите ти
описва плахо ...
  556 
момичето
сънувам
очи на есенно море
душата на русалка
усмивка палава ...
  517 
ръми на ситни капки от небето бяло
горещото дихание на лятото:
пропадане нагоре в бездната от топла лава
погребване на спомена за сини залези
под топла пепел на желания угаснали ...
  808 
... и бос вървях
по ивицата мокра
на пясъка оставена
от хиляди докосвания
на облаците кадифето бяло ...
  854 
цвят на море по залез:
усмихва се
синьото на очите ти
  605 
Детето ми дете роди
и станах... Дядо!
Голямо чудо...
Но хлопа както и преди
ченето младо! ...
  761 
чуваш ли тихите капки
на среднощния дъжд
милиони леки докосвания
на музикални инструменти
от пръстите на небето ...
  1150 
търпеливо
чакам
(сливането)
на ръба
на бездна ...
  507 
прокрадвам се мълчаливо зад теб
и разпилявам косите ти в мрака
не ме ли познаваш
от много отдавна
в дълбините на твоите сънища ...
  779 
най-късият ден мълчаливо завива зад ъгъла
като сянка на пътник минаващ рядко по моята улица
не притеснява и присъпва замислено
по своя път към отвъдното
а там далеч зад сивите пера на облаци копринени ...
  746 
***
пролетта слиза внимателно
по покриви червени на къщи
в моето детство едноетажно
промъква се като котка ...
  570 
обичаш ме
мракът на лятна нощ
играе в очите ти
  972 
... ще ме обичаш ли, когато утрото пристъпва с гласове на птици,
и след безкрайна любовна нощ очите ти безбрежни молят за пощада,
а изгревът на слънцето не носи така желания покой след ласките любовни
и бездната в душата ти намира най-накрая своя край...
... ще ме обичаш ли, когато слънцето сияйно с ...
  688 
на М.Ш.
... неизразимото в душата ти напира
като сълза от радост в ъгълчето на окото,
а устните усмихват се непредсказуемо
на времето безкрайно и на мен... ...
  635 
... в портокаловия здрач на улична лампа
мократа паяжина на клоните на дървото
улавя продължения светлина...
  848 
... старата черница ще изгаря бавно в огнището,
ще се разпадат постепенно годишните кръгове памет,
като стари ръждиви обръчи на бъчва ще отпадат бавно в небитието,
за да освободят път на празнотата отвътре...
... ще поглъща живият огън тези натрупани спомени ...
  557 
... ще се събудиш в някоя далечна утрин,
потънала в тъга, нетърсеща живота,
но мен не ме търси, аз няма да съм там,
едва ли би било заради нещо друго,
освен заради правото да бъда и да имаш... ...
  642 
Илинден
Морето взе душата ми
в една далечна юлска сутрин.
А тялото ми си остана:
не знам защо не взе и него, ...
  1581 
Propuestas
: ??:??