13 abr 2007, 18:44

Илюзии

  Poesía
546 0 0

Илюзии

Стая с огледало -
вход към новий кръгозор.
Но и чувство изветряло -
път към нов затвор.

Като сянка върху сянка
образът си там стои.
С дъх на отровна пепелянка
отровени слова мълви.

Заслушай се! Какво ти пречи?
Да не би да са коварните слани,
които ще попарят душата ти навеки,
ще отприщят злите чувства и злини?

Сега ще плащаш си цената,
че погледна с чужди очи.
Тривиално! Знам! Но за да погледнеш в светлината,

не трябва роб да ставаш на своите илюзии...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ники Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...