Apr 13, 2007, 6:44 PM

Илюзии

  Poetry
547 0 0

Илюзии

Стая с огледало -
вход към новий кръгозор.
Но и чувство изветряло -
път към нов затвор.

Като сянка върху сянка
образът си там стои.
С дъх на отровна пепелянка
отровени слова мълви.

Заслушай се! Какво ти пречи?
Да не би да са коварните слани,
които ще попарят душата ти навеки,
ще отприщят злите чувства и злини?

Сега ще плащаш си цената,
че погледна с чужди очи.
Тривиално! Знам! Но за да погледнеш в светлината,

не трябва роб да ставаш на своите илюзии...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ники All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...