15 nov 2017, 8:38

Илюзия 

  Poesía » De amor
345 0 2

Илюзия във любовта не искам вече мила

обичахме се много, безразсъдно,

любовните ти послания във фейсбук помня,

но помня и студеният ти глас с който ме отблъсна

 

По сто пъти в деня ми се обричаше в любов

и аз го правех с чиста съвест,

какво не ми достигна, че превърна ме в идиот

да ме зарежеш без да мога даже да те прегърна...

 

Обичал те, заради тебе щял да се самоубива

и ти му се отдаде от добро сърце и съжаление ли?

къде остана твоята любов към мене, къде са чувствата ти

или това че той е милионер все пак има някакво друго значение...

 

За кой пореден път раздадох повече отколкото вземах,

за кой пореден път останах със излъгани очаквания,

не мога да повярвам в друга вече... се зарекох в оня час

когато се разби като метеорит във моята вселена

 

Обещах ти че ще те чакам... но не мога

обидата и гордостта във мене проговарят

не искам нищо друго аз за теб да зная

обичах те, но явно финикийските знаци са победили любовта ти баш... накрая

 

 

© Борислав тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Няма, щом ти ме подкрепяш ще се държа над водата приятелче
  • Така е трябвало да стане. Не е била искрена с теб. Само не се предавай. Моля те.
    Поздрави.
Propuestas
: ??:??