Илюзия
Илюзия във любовта не искам вече мила
обичахме се много, безразсъдно,
любовните ти послания във фейсбук помня,
но помня и студеният ти глас с който ме отблъсна
По сто пъти в деня ми се обричаше в любов
и аз го правех с чиста съвест,
какво не ми достигна, че превърна ме в идиот
да ме зарежеш без да мога даже да те прегърна...
Обичал те, заради тебе щял да се самоубива
и ти му се отдаде от добро сърце и съжаление ли?
къде остана твоята любов към мене, къде са чувствата ти
или това че той е милионер все пак има някакво друго значение...
За кой пореден път раздадох повече отколкото вземах,
за кой пореден път останах със излъгани очаквания,
не мога да повярвам в друга вече... се зарекох в оня час
когато се разби като метеорит във моята вселена
Обещах ти че ще те чакам... но не мога
обидата и гордостта във мене проговарят
не искам нищо друго аз за теб да зная
обичах те, но явно финикийските знаци са победили любовта ти баш... накрая
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калоян Тодоров Все права защищены
