Илюзия
Илюзия във любовта не искам вече мила
обичахме се много, безразсъдно,
любовните ти послания във фейсбук помня,
но помня и студеният ти глас с който ме отблъсна
По сто пъти в деня ми се обричаше в любов
и аз го правех с чиста съвест,
какво не ми достигна, че превърна ме в идиот
да ме зарежеш без да мога даже да те прегърна...
Обичал те, заради тебе щял да се самоубива
и ти му се отдаде от добро сърце и съжаление ли?
къде остана твоята любов към мене, къде са чувствата ти
или това че той е милионер все пак има някакво друго значение...
За кой пореден път раздадох повече отколкото вземах,
за кой пореден път останах със излъгани очаквания,
не мога да повярвам в друга вече... се зарекох в оня час
когато се разби като метеорит във моята вселена
Обещах ти че ще те чакам... но не мога
обидата и гордостта във мене проговарят
не искам нищо друго аз за теб да зная
обичах те, но явно финикийските знаци са победили любовта ти баш... накрая
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Тодоров Всички права запазени
