Илюзия във любовта не искам вече мила

обичахме се много, безразсъдно,

любовните ти послания във фейсбук помня,

но помня и студеният ти глас с който ме отблъсна

По сто пъти в деня ми се обричаше в любов

и аз го правех с чиста съвест,

какво не ми достигна, че превърна ме в идиот

да ме зарежеш без да мога даже да те прегърна...

Обичал те, заради тебе щял да се самоубива

и ти му се отдаде от добро сърце и съжаление ли?

къде остана твоята любов към мене, къде са чувствата ти

или това че той е милионер все пак има някакво друго значение...

За кой пореден път раздадох повече отколкото вземах,

за кой пореден път останах със излъгани очаквания,

не мога да повярвам в друга вече... се зарекох в оня час

когато се разби като метеорит във моята вселена

Обещах ти че ще те чакам... но не мога

обидата и гордостта във мене проговарят

не искам нищо друго аз за теб да зная

обичах те, но явно финикийските знаци са победили любовта ти баш... накрая