Илюзия

16 feb 2008, 13:10

Poesía » Versos blancos

544 0 2

Принцът в златните доспехи?!

Глупости! Той не съществува!

Защо ли го чаках до сега?!

Той не съществува.

А през целият си живот аз чаках него.

Мечтаех за него... Търсих го... И какво?

Намерих само куп жаби. Колко наивно...

Светът е само маска,

изпъкваща със своите кристални очи и златисти коси.

А под нея се крие животът с истинското си лице -

грозно, сбръчкано и позеленяло от преструвки.

И всеки се заблуждава.

Бяга към своята илюзия,

заслепен от кристалните очи,

а след това пада в бездната от зелени принцове.

Безсилен да се пребори с грозната истина,

остава там завинаги.

Със своята жаба в златен доспех...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

sisito (Силвия Йорданова)

2008-02-28T10:37:54+02:00

е не целунах ли вече достатъчно?време е за принца
ivety (Ивка Игривка)

2008-02-28T10:03:09+02:00

Браво,браво на Сисито!Но нали знаеш,че докато намериш принца си ще се наложи да целунеш доста жабки...