16 feb 2008, 13:10

Илюзия

737 0 2

Принцът  в златните доспехи?!

Глупости! Той не съществува!

Защо ли го чаках до сега?!

Той не съществува.

А през целият си живот аз чаках него.

Мечтаех за него... Търсих го... И какво?

Намерих само куп жаби. Колко наивно...

Светът е само маска,

изпъкваща със своите кристални очи и златисти коси.

А под нея се крие животът с истинското си лице -

грозно, сбръчкано и позеленяло от преструвки.

И всеки се заблуждава.

Бяга към своята илюзия,

заслепен от кристалните очи,

а след това пада в бездната от зелени принцове.

Безсилен да се пребори с грозната истина,

остава там завинаги.

Със своята жаба в златен доспех...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • е не целунах ли вече достатъчно?време е за принца
  • Браво,браво на Сисито!Но нали знаеш,че докато намериш принца си ще се наложи да целунеш доста жабки...

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...