Feb 16, 2008, 1:10 PM

Илюзия 

  Poetry » White poetry
553 0 2

Принцът  в златните доспехи?!

Глупости! Той не съществува!

Защо ли го чаках до сега?!

Той не съществува.

А през целият си живот аз чаках него.

Мечтаех за него... Търсих го... И какво?

Намерих само куп жаби. Колко наивно...

Светът е само маска,

изпъкваща със своите кристални очи и златисти коси.

А под нея се крие животът с истинското си лице -

грозно, сбръчкано и позеленяло от преструвки.

И всеки се заблуждава.

Бяга към своята илюзия,

заслепен от кристалните очи,

а след това пада в бездната от зелени принцове.

Безсилен да се пребори с грозната истина,

остава там завинаги.

Със своята жаба в златен доспех...

© Силвия Йорданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • е не целунах ли вече достатъчно?време е за принца
  • Браво,браво на Сисито!Но нали знаеш,че докато намериш принца си ще се наложи да целунеш доста жабки...
Random works
: ??:??