16.02.2008 г., 13:10 ч.

Илюзия 

  Поезия » Бели стихове
543 0 2

Принцът  в златните доспехи?!

Глупости! Той не съществува!

Защо ли го чаках до сега?!

Той не съществува.

А през целият си живот аз чаках него.

Мечтаех за него... Търсих го... И какво?

Намерих само куп жаби. Колко наивно...

Светът е само маска,

изпъкваща със своите кристални очи и златисти коси.

А под нея се крие животът с истинското си лице -

грозно, сбръчкано и позеленяло от преструвки.

И всеки се заблуждава.

Бяга към своята илюзия,

заслепен от кристалните очи,

а след това пада в бездната от зелени принцове.

Безсилен да се пребори с грозната истина,

остава там завинаги.

Със своята жаба в златен доспех...

© Силвия Йорданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • е не целунах ли вече достатъчно?време е за принца
  • Браво,браво на Сисито!Но нали знаеш,че докато намериш принца си ще се наложи да целунеш доста жабки...
Предложения
: ??:??