15 abr 2009, 0:06

Илюзия 

  Poesía » De amor
634 0 3

Бях решила да захвърля всичко,

докато не осъзнах,

че чувствата към теб

са  породени от запълване на празнота.

Беше времето такова,

ти от болката пленен,

аз от фалша и лъжата,

срещнахме се в онзи ден.

Аз дори не подозирах,

че от чувства съм пленена,

и от наивност заблудена

ще се крия зад илюзия студена.

Не - аз няма как да те забравя,

не - не искам, разбери,

с илюзията заедно ще седна,

ще се смея с нея,

ще летя.

Какво от туй, че не съществуваш?

Нали сърцето ми тупти,

нали усмивката ми разцъфтява,

щом видя твоите очи,

нали в мен бушува пламък,

сърцето ми лети.

Илюзия бъди тогава!

Илюзия за моите мечти!

07.10.2006г.

© АСЕТО Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??