Илюзия
Бях решила да захвърля всичко,
докато не осъзнах,
че чувствата към теб
са породени от запълване на празнота.
Беше времето такова,
ти от болката пленен,
аз от фалша и лъжата,
срещнахме се в онзи ден.
Аз дори не подозирах,
че от чувства съм пленена,
и от наивност заблудена
ще се крия зад илюзия студена.
Не - аз няма как да те забравя,
не - не искам, разбери,
с илюзията заедно ще седна,
ще се смея с нея,
ще летя.
Какво от туй, че не съществуваш?
Нали сърцето ми тупти,
нали усмивката ми разцъфтява,
щом видя твоите очи,
нали в мен бушува пламък,
сърцето ми лети.
Илюзия бъди тогава!
Илюзия за моите мечти!
07.10.2006г.
© АСЕТО All rights reserved.
