Apr 15, 2009, 12:06 AM

Илюзия 

  Poetry » Love
695 0 3

Бях решила да захвърля всичко,

докато не осъзнах,

че чувствата към теб

са  породени от запълване на празнота.

Беше времето такова,

ти от болката пленен,

аз от фалша и лъжата,

срещнахме се в онзи ден.

Аз дори не подозирах,

че от чувства съм пленена,

и от наивност заблудена

ще се крия зад илюзия студена.

Не - аз няма как да те забравя,

не - не искам, разбери,

с илюзията заедно ще седна,

ще се смея с нея,

ще летя.

Какво от туй, че не съществуваш?

Нали сърцето ми тупти,

нали усмивката ми разцъфтява,

щом видя твоите очи,

нали в мен бушува пламък,

сърцето ми лети.

Илюзия бъди тогава!

Илюзия за моите мечти!

07.10.2006г.

© АСЕТО All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??