Илюзия
Бях решила да захвърля всичко,
докато не осъзнах,
че чувствата към теб
са породени от запълване на празнота.
Беше времето такова,
ти от болката пленен,
аз от фалша и лъжата,
срещнахме се в онзи ден.
Аз дори не подозирах,
че от чувства съм пленена,
и от наивност заблудена
ще се крия зад илюзия студена.
Не - аз няма как да те забравя,
не - не искам, разбери,
с илюзията заедно ще седна,
ще се смея с нея,
ще летя.
Какво от туй, че не съществуваш?
Нали сърцето ми тупти,
нали усмивката ми разцъфтява,
щом видя твоите очи,
нали в мен бушува пламък,
сърцето ми лети.
Илюзия бъди тогава!
Илюзия за моите мечти!
07.10.2006г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АСЕТО Всички права запазени
