14 abr 2009, 23:49
Илюзия
488
0
0
Чакам близо до вратата,
надявам се да се върнеш.
Обзела ме е самота,
ела да ме прегърнеш.
Чувам леки стъпки,
надявам се това да си ти.
Да ме обсипеш със ласки,
да изтриеш моите сълзи.
Че се връщаш, е илюзия,
явно го искам твърде много,
не искам сънят да ме отвежда,
до сутринта ще те чакам, мило.
надявам се да се върнеш.
Обзела ме е самота,
ела да ме прегърнеш.
Чувам леки стъпки,
надявам се това да си ти.
Да ме обсипеш със ласки,
да изтриеш моите сълзи.
Че се връщаш, е илюзия,
явно го искам твърде много,
не искам сънят да ме отвежда,
до сутринта ще те чакам, мило.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Пролетното момиче Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
