Илюзия
616
0
0
Чакам близо до вратата,
надявам се да се върнеш.
Обзела ме е самота,
ела да ме прегърнеш.
Чувам леки стъпки,
надявам се това да си ти.
Да ме обсипеш със ласки,
да изтриеш моите сълзи.
Че се връщаш, е илюзия,
явно го искам твърде много,
не искам сънят да ме отвежда,
до сутринта ще те чакам, мило.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пролетното момиче Всички права запазени
