Чакам близо до вратата,
надявам се да се върнеш.
Обзела ме е самота,
ела да ме прегърнеш.
Чувам леки стъпки,
надявам се това да си ти.
Да ме обсипеш със ласки,
да изтриеш моите сълзи.
Че се връщаш, е илюзия,
явно го искам твърде много,
не искам сънят да ме отвежда,
до сутринта ще те чакам, мило.
© Пролетното момиче Всички права запазени