Apr 14, 2009, 11:49 PM

Илюзия 

  Poetry » Love
458 0 0

Чакам близо до вратата,

надявам се да се върнеш.

Обзела ме е самота,

ела да ме прегърнеш.

 

Чувам леки стъпки,

надявам се това да си ти.

Да ме обсипеш със ласки,

да изтриеш моите сълзи.

 

Че се връщаш, е илюзия,

явно го искам твърде много,

не искам сънят да ме отвежда,

до сутринта ще те чакам, мило.

© Пролетното момиче All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??