11 oct 2020, 12:18

Илюзия от песен

512 2 8

Светът се промени и се затри.
Емоциите крият се зад маска.
Денят е свиден спомен за преди:
епоха на целувки и на ласки.

 

Останаха без работа мъже
и пътища големи опустяха.
Надеждата напусна домове
и птичките нанейде отлетяха.

 

Проблемите множиха се по сто
и бягахме през месеците топли.
Изстрадахме последното тегло,
заровени в тъговните си вопли.

 

Светът се разпиля като листо,
отронено от клоните наесен.
Милеем за покой и за добро,
дори да е илюзия от песен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички, че се спряхте под моята творба, прочетохте и почувствахте написаното в себе си! Радвам се, че успях да Ви вдъхновя, госпожо Ангелова! Прочетох творбата и смятам, че е чудесна.
  • Чудесни сте!
  • Прекрасно е, Мите! Насладих се на поезията ти!😃 Браво!👏
  • Браво!
  • Поздравления, Митко! И за Надето също! ☺

Изплакани вини 🇧🇬

Все пак доброто е затуй добро,
то като зрънце в рядка кал расте,
на скришно там - под лявото ребро,
в две раковини - шепи на дете.
Примигва любовта - в случаен стих, ...
504 6 11

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...