Изплакани вини
Все пак доброто е затуй добро,
то като зрънце в рядка кал расте,
на скришно там - под лявото ребро,
в две раковини - шепи на дете.
Примигва любовта - в случаен стих,
звезда избухва в лятното небе.
Отдавна тук съм - място не открих,
че моето, сред хората не бе.
Продават си душиците - за грош,
извъртат, мамят...Маски, карнавал.
Аз гледам ги - с очите на гаврош -
за уличните псета ми е жал.
Когато ти дотегне да си сам
и мъката Вселенска дотежи,
ела при мен, надежда ще ти дам,
с две-три по детски шарени лъжи.
На облак ще изпием чаша чай,
или кафе. Дори да ни горчи.
Светът различен - ад е, или рай?
На! Погледни го с моите очи!
Ще ти завия залез - за из път,
и глътка скрих, от морските вълни,
а тази нощ, щом хората заспят,
дано изплачем чуждите вини...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
Гуш!
