Илюзия от песен
Светът се промени и се затри.
Емоциите крият се зад маска.
Денят е свиден спомен за преди:
епоха на целувки и на ласки.
Останаха без работа мъже
и пътища големи опустяха.
Надеждата напусна домове
и птичките нанейде отлетяха.
Проблемите множиха се по сто
и бягахме през месеците топли.
Изстрадахме последното тегло,
заровени в тъговните си вопли.
Светът се разпиля като листо,
отронено от клоните наесен.
Милеем за покой и за добро,
дори да е илюзия от песен.
© Димитър Драганов All rights reserved.
Радвам се, че успях да Ви вдъхновя, госпожо Ангелова! Прочетох творбата и смятам, че е чудесна. 
