3 jul 2009, 19:25

Илюзия за истина

  Poesía » Otra
723 0 0

Сутрин,
а всъщност необятна нощ!
Слънце,
а навън е облачно.

Ти дойде и промени,
промени света около
мен и теб
по онзи начин непознат.

Исках те за мен без никакви промени
и слънцето във облак се превърна,
караш ме да крещя, а всъщност шепна -
исках да се скрия самотна.

Да остана, но откриха ме, разкриха ме!
Нима е грешка истина една изречена?
Нима е грешка да си някой в този свят?
Не мисля, не мисля, че е грешка да живееш,

да живееш истински, а не в илюзии сътворени,
в нощите самотни, пропилени
с чаша вино във ръка.
Не мисля че е грешка да обичаш  истински -

грешно ще е да си първообраз на робот,
робот със сърце желязно и студено - като теб самия.
И не, не говоря за любов, а за право.
За просто право да живееш, както си решил
Без норми грозни, без забраните отровни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елисена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...