Илюзия за истина

Сутрин,
а всъщност необятна нощ!
Слънце,
а навън е облачно.

Ти дойде и промени,
промени света около
мен и теб
по онзи начин непознат.

Исках те за мен без никакви промени
и слънцето във облак се превърна,
караш ме да крещя, а всъщност шепна -
исках да се скрия самотна.

Да остана, но откриха ме, разкриха ме!
Нима е грешка истина една изречена?
Нима е грешка да си някой в този свят?
Не мисля, не мисля, че е грешка да живееш,

да живееш истински, а не в илюзии сътворени,
в нощите самотни, пропилени
с чаша вино във ръка.
Не мисля че е грешка да обичаш  истински -

грешно ще е да си първообраз на робот,
робот със сърце желязно и студено - като теб самия.
И не, не говоря за любов, а за право.
За просто право да живееш, както си решил
Без норми грозни, без забраните отровни.