Jul 3, 2009, 7:25 PM

Илюзия за истина

  Poetry » Other
724 0 0

Сутрин,
а всъщност необятна нощ!
Слънце,
а навън е облачно.

Ти дойде и промени,
промени света около
мен и теб
по онзи начин непознат.

Исках те за мен без никакви промени
и слънцето във облак се превърна,
караш ме да крещя, а всъщност шепна -
исках да се скрия самотна.

Да остана, но откриха ме, разкриха ме!
Нима е грешка истина една изречена?
Нима е грешка да си някой в този свят?
Не мисля, не мисля, че е грешка да живееш,

да живееш истински, а не в илюзии сътворени,
в нощите самотни, пропилени
с чаша вино във ръка.
Не мисля че е грешка да обичаш  истински -

грешно ще е да си първообраз на робот,
робот със сърце желязно и студено - като теб самия.
И не, не говоря за любов, а за право.
За просто право да живееш, както си решил
Без норми грозни, без забраните отровни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елисена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...