26 mar 2009, 16:42

Илюзорна Луна

  Poesía
1K 0 1

Кой ли си бил ти, а аз коя ли...?

Кои ли сме били и за какво ли?

Казахме ли всичко, когато и както трябва,

застрашени от чувството на опознаване.

Искаше ми се това да си ти,

думите ти да са простички истини,

действията - още по-истинни.

Какво ли търсехме и колко загубихме?

Научихме да... всяка измислена своя черта.

И само тя...

Луната наблюдаваше тази тъжна игра,

между две души… Души, обречени да се крият,

да бягат една от друга, по пътя на сливането им.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаела Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...