Илюзорна Луна
Кой ли си бил ти, а аз коя ли...?
Кои ли сме били и за какво ли?
Казахме ли всичко, когато и както трябва,
застрашени от чувството на опознаване.
Искаше ми се това да си ти,
думите ти да са простички истини,
действията - още по-истинни.
Какво ли търсехме и колко загубихме?
Научихме да... всяка измислена своя черта.
И само тя...
Луната наблюдаваше тази тъжна игра,
между две души… Души, обречени да се крият,
да бягат една от друга, по пътя на сливането им.
© Михаела Петрова All rights reserved.
