Илюзорна Луна
Кой ли си бил ти, а аз коя ли...?
Кои ли сме били и за какво ли?
Казахме ли всичко, когато и както трябва,
застрашени от чувството на опознаване.
Искаше ми се това да си ти,
думите ти да са простички истини,
действията - още по-истинни.
Какво ли търсехме и колко загубихме?
Научихме да... всяка измислена своя черта.
И само тя...
Луната наблюдаваше тази тъжна игра,
между две души… Души, обречени да се крият,
да бягат една от друга, по пътя на сливането им.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаела Петрова Всички права запазени
