vanila_n (Виолета) vanila_n (Виолета)
1 51
15 ene 2008, 15:47

Илюзорна любов

1.3K 0 4

 

15.01.2008г

Когато Любовта ти си отива повторно,

когато отново си тръгва, без да се обърне дори -

и сякаш насън всичко било е,

но защо, по дяволите, оставя следи!?

 

Защо ме рани така смъртоносно?

И завинаги обезобрази мойта душа?

Да бъда бездомна и прокълната -

завинаги влюбена в илюзия!

 

Безсмисленост пълна ме връхлита отново,

връхлита ме тъмна, безпределна тъга...

Не допусках, че любовта ти ще бъде лъжовна -

като цвете без корен краткотрайна бе тя!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Индиана (Криси)
    Индиана (Криси)
    И не можеш да бъдеш като никоя друга, защото всеки е уникален на този свят! Не се предавай! Моля те!!!
    С много обич!!!
  • dodic (Деян Димитров)
    dodic (Деян Димитров)
    Тъга и болка в стиха ти, Виолета.
    Винаги има напред и нагоре.
    Поздрав.
  • vanila_n (Виолета)
    vanila_n (Виолета)
    благодаря за съпричастността Магдалена, и за топлите думи!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Не тъгувай, мила, той не е бил истинският...
    написано с болка от наранена душа...натъжи ме.
    понякога сълзите ни изплакват болката ,
    за да можем да продължим напред.
    с обич за теб, Виолета, желая слънце в душата ти.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0