vanila_n (Виолета)
1 51

15.01.2008 г., 15:47

Илюзорна любов

Поезия » Любовна

1.3K 0 4

15.01.2008г

Когато Любовта ти си отива повторно,

когато отново си тръгва, без да се обърне дори -

и сякаш насън всичко било е,

но защо, по дяволите, оставя следи!?

Защо ме рани така смъртоносно?

И завинаги обезобрази мойта душа?

Да бъда бездомна и прокълната -

завинаги влюбена в илюзия!

Безсмисленост пълна ме връхлита отново,

връхлита ме тъмна, безпределна тъга...

Не допусках, че любовта ти ще бъде лъжовна -

като цвете без корен краткотрайна бе тя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Индиана (Криси)

И не можеш да бъдеш като никоя друга, защото всеки е уникален на този свят! Не се предавай! Моля те!!!
С много обич!!!

2008-07-12T13:26:58+03:00
dodic (Деян Димитров)

Тъга и болка в стиха ти, Виолета.
Винаги има напред и нагоре.
Поздрав.

2008-01-15T20:56:09+02:00
vanila_n (Виолета)

благодаря за съпричастността Магдалена, и за топлите думи!

2008-01-15T17:37:21+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Не тъгувай, мила, той не е бил истинският...
написано с болка от наранена душа...натъжи ме.
понякога сълзите ни изплакват болката ,
за да можем да продължим напред.
с обич за теб, Виолета, желая слънце в душата ти.

2008-01-15T16:18:22+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0