vanila_n (Виолета)
51 1272
Jan 15, 2008, 3:47 PM

Илюзорна любов 

  Poetry » Love
1030 0 4

 

15.01.2008г

Когато Любовта ти си отива повторно,

когато отново си тръгва, без да се обърне дори -

и сякаш насън всичко било е,

но защо, по дяволите, оставя следи!?

 

Защо ме рани така смъртоносно?

И завинаги обезобрази мойта душа?

Да бъда бездомна и прокълната -

завинаги влюбена в илюзия!

 

Безсмисленост пълна ме връхлита отново,

връхлита ме тъмна, безпределна тъга...

Не допусках, че любовта ти ще бъде лъжовна -

като цвете без корен краткотрайна бе тя!

 

 

 

 

© Виолета All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И не можеш да бъдеш като никоя друга, защото всеки е уникален на този свят! Не се предавай! Моля те!!!
    С много обич!!!
  • Тъга и болка в стиха ти, Виолета.
    Винаги има напред и нагоре.
    Поздрав.
  • благодаря за съпричастността Магдалена, и за топлите думи!
  • Не тъгувай, мила, той не е бил истинският...
    написано с болка от наранена душа...натъжи ме.
    понякога сълзите ни изплакват болката ,
    за да можем да продължим напред.
    с обич за теб, Виолета, желая слънце в душата ти.
Random works
: ??:??