15.01.2008г
Когато Любовта ти си отива повторно,
когато отново си тръгва, без да се обърне дори -
и сякаш насън всичко било е,
но защо, по дяволите, оставя следи!?
Защо ме рани така смъртоносно?
И завинаги обезобрази мойта душа?
Да бъда бездомна и прокълната -
завинаги влюбена в илюзия!
Безсмисленост пълна ме връхлита отново,
връхлита ме тъмна, безпределна тъга...
Не допусках, че любовта ти ще бъде лъжовна -
като цвете без корен краткотрайна бе тя!
© Виолета All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
