29 sept 2009, 2:16

Илюзорно...

1K 0 2

Окъпана в жълто, ще седна до теб.
С очите си топли всичко ще кажа.
Цветя-истини ще пръсна навред,
ще изтрия истината, ще нарисувам макиажа.

 

Ще нарисувам света, какъвто искам да бъде.
Ще измисля театър, играещ със Слънцето.
Ще помечтая до тебе - кой ще ме съди,
че градя красота от мечтата, от зрънцето...?

 

Ти ще си мойто платно и палитра.
Ти ще си моята неправилна сфера.
От теб ще изпия няколко литра
болезнено - красива химера...

 

Отварям очи. От пейката ставаш.
"Довиждане" казаваш със тона заучен.
Това е добре. Но дали осъзнаваш -
измисленият ми свят без теб е толкова скучен...

 

29.09.2009г.                                                                                                                 01:55ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Терзийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...