Илюзорно...
Окъпана в жълто, ще седна до теб.
С очите си топли всичко ще кажа.
Цветя-истини ще пръсна навред,
ще изтрия истината, ще нарисувам макиажа.
Ще нарисувам света, какъвто искам да бъде.
Ще измисля театър, играещ със Слънцето.
Ще помечтая до тебе - кой ще ме съди,
че градя красота от мечтата, от зрънцето...?
Ти ще си мойто платно и палитра.
Ти ще си моята неправилна сфера.
От теб ще изпия няколко литра
болезнено - красива химера...
Отварям очи. От пейката ставаш.
"Довиждане" казаваш със тона заучен.
Това е добре. Но дали осъзнаваш -
измисленият ми свят без теб е толкова скучен...
29.09.2009г. 01:55ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Терзийска Всички права запазени
