26 oct 2004, 22:41

има един на света

  Poesía
1.4K 0 0
Има един на света
приятел, амикус, другар – лепота
как волно и тихо се носи смеха
и гръмко ме води към други портали,
не пуска и иска и моли за още
отново и пак да срещнем зората
двама – на място, разбрали
където гние суетата още
и коренът й зъл дими в погнуса
няма втори – там където всеки пръв е
цъфти в разтушен танц мечтата
и с кротките филизи те обгръща
в непонятен за страстта и чужд за гордостта
великолепен утринен воал от свежи рози.
Как да те зова другарю мой в съдбата
света ще променим, но как, ох Боже!
- с мечтание отвърна ми веднъж,
а аз пък строго се усмихнах - може
- черновата със сърце се пише,
а пък беловата с разум светлоок
и двамата се смяхме много
и пихме чай със мед и огън
и Менделсон ни водеше в екстаз,
а Първият концерт ни вкарваше в безумие
кои сме ние – това си ти
и аз

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...