26.10.2004 г., 22:41

има един на света

1.4K 0 0
Има един на света
приятел, амикус, другар – лепота
как волно и тихо се носи смеха
и гръмко ме води към други портали,
не пуска и иска и моли за още
отново и пак да срещнем зората
двама – на място, разбрали
където гние суетата още
и коренът й зъл дими в погнуса
няма втори – там където всеки пръв е
цъфти в разтушен танц мечтата
и с кротките филизи те обгръща
в непонятен за страстта и чужд за гордостта
великолепен утринен воал от свежи рози.
Как да те зова другарю мой в съдбата
света ще променим, но как, ох Боже!
- с мечтание отвърна ми веднъж,
а аз пък строго се усмихнах - може
- черновата със сърце се пише,
а пък беловата с разум светлоок
и двамата се смяхме много
и пихме чай със мед и огън
и Менделсон ни водеше в екстаз,
а Първият концерт ни вкарваше в безумие
кои сме ние – това си ти
и аз

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...