26.10.2004 г., 22:41

има един на света

1.4K 0 0
Има един на света
приятел, амикус, другар – лепота
как волно и тихо се носи смеха
и гръмко ме води към други портали,
не пуска и иска и моли за още
отново и пак да срещнем зората
двама – на място, разбрали
където гние суетата още
и коренът й зъл дими в погнуса
няма втори – там където всеки пръв е
цъфти в разтушен танц мечтата
и с кротките филизи те обгръща
в непонятен за страстта и чужд за гордостта
великолепен утринен воал от свежи рози.
Как да те зова другарю мой в съдбата
света ще променим, но как, ох Боже!
- с мечтание отвърна ми веднъж,
а аз пък строго се усмихнах - може
- черновата със сърце се пише,
а пък беловата с разум светлоок
и двамата се смяхме много
и пихме чай със мед и огън
и Менделсон ни водеше в екстаз,
а Първият концерт ни вкарваше в безумие
кои сме ние – това си ти
и аз

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...