Има един на света
приятел, амикус, другар – лепота
как волно и тихо се носи смеха
и гръмко ме води към други портали,
не пуска и иска и моли за още
отново и пак да срещнем зората
двама – на място, разбрали
където гние суетата още
и коренът й зъл дими в погнуса
няма втори – там където всеки пръв е
цъфти в разтушен танц мечтата
и с кротките филизи те обгръща ...