1 nov 2022, 17:27

Има хора с толкова светлина вътре

1.1K 2 1

Има хора с толкова светлина вътре.
С онова меко сияние, което топли без да те изгаря.
Но нямат нито един прозорец, 
за да може да се види отвън.
Остават все така незабележими 
покрай всеобщия блясък и излъскани външности,
все така неприближаеми и тъмни.
Само очите им светят. 
Затова ги откриваш нощем. Само ако имаш смелостта да ги погледнеш.
Обичат самотата, но не изглеждат никак самотни. Не са. 
Знаят, че не е едно и също нещо.
Като на добри наблюдатели, 
усмивката им винаги е разбираща. И подканяща.
За какво? Може би да надникнеш в тях. Чрез погледа.
Ще забележиш, че не се свиват в ъгъла.
Знаят, че е невъзможно да изоставиш, скриеш и забравиш нещо или някой на място,
където може само да събере сила. 
Не го и правят.
Самите ъгли вътре в тях доброволно се оставят на показ да бъдат осветени, 
доволни че не трябва да крият
истинската си същност - 
кръстопът на носещи основите (стени).
Уважено това им свойство, не познават тъмнината. 

 

Има хора с толкова светлина вътре.
Нямат прозорци да те заслепят.
Но те учат да виждаш.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...