Има хора с толкова светлина вътре.
С онова меко сияние, което топли без да те изгаря.
Но нямат нито един прозорец,
за да може да се види отвън.
Остават все така незабележими
покрай всеобщия блясък и излъскани външности,
все така неприближаеми и тъмни.
Само очите им светят.
Затова ги откриваш нощем. Само ако имаш смелостта да ги погледнеш.
Обичат самотата, но не изглеждат никак самотни. Не са.
Знаят, че не е едно и също нещо.
Като на добри наблюдатели, ...