1 нояб. 2022 г., 17:27

Има хора с толкова светлина вътре

1.1K 2 1

Има хора с толкова светлина вътре.
С онова меко сияние, което топли без да те изгаря.
Но нямат нито един прозорец, 
за да може да се види отвън.
Остават все така незабележими 
покрай всеобщия блясък и излъскани външности,
все така неприближаеми и тъмни.
Само очите им светят. 
Затова ги откриваш нощем. Само ако имаш смелостта да ги погледнеш.
Обичат самотата, но не изглеждат никак самотни. Не са. 
Знаят, че не е едно и също нещо.
Като на добри наблюдатели, 
усмивката им винаги е разбираща. И подканяща.
За какво? Може би да надникнеш в тях. Чрез погледа.
Ще забележиш, че не се свиват в ъгъла.
Знаят, че е невъзможно да изоставиш, скриеш и забравиш нещо или някой на място,
където може само да събере сила. 
Не го и правят.
Самите ъгли вътре в тях доброволно се оставят на показ да бъдат осветени, 
доволни че не трябва да крият
истинската си същност - 
кръстопът на носещи основите (стени).
Уважено това им свойство, не познават тъмнината. 

 

Има хора с толкова светлина вътре.
Нямат прозорци да те заслепят.
Но те учат да виждаш.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тошкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....