19 mar 2016, 18:09

Има и такова място

  Poesía » Otra
880 1 1

Живее Хадес в тъжния си свят,

в бездънното затишие на мрака,

към него сенки стенещи вървят

на съд съдбовен, страшен той ги чака.

Без слънце, без желания и страст,

на педя само от живота,

на път без време и компас

тук всеки помни своята Голгота.

Душите от живота уморени

отпиват от забравата на Лета

за да се върнат преродени

пречистени от участта си земна, клета.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доника Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отново страхотен изказ и пресъздаване, чрез някои думи.Уникално е авторе.Поздравления

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...