Живее Хадес в тъжния си свят,
в бездънното затишие на мрака,
към него сенки стенещи вървят
на съд съдбовен, страшен той ги чака.
Без слънце, без желания и страст,
на педя само от живота,
на път без време и компас
тук всеки помни своята Голгота.
Душите от живота уморени
отпиват от забравата на Лета
за да се върнат преродени
пречистени от участта си земна, клета.