Има ли те още?

Къде си ти? И хиляди непитани въпроси 

Що душата ми нуждае все да носи

Макар да чувствам, че наистина те има

Защото ти грееш като лято, но изглежада във ума гостува тежка зима

Макар че смях и песни все след тебе тичат

Думите ти с един размах всякоя лъжа разсичат

Светъл лъч, надежа... с малка щипка топлина

Усещам те наблизо, но дели ни някаква стена

Гледам, но не виждам

Мъчиш ли се да протягаш длани

Слушам, но не чувам

Дали дишаш за живота, който смятахме, че трябва да се брани 

Ризата ти вече няма аромат

На сълзи, обич и момиче

Няма да усетиш мисриса 

На първо пролетно кокиче

Няма пак да видиш

Погледа ми в тебе да се спира

Каза, че не искаш вече

За това, оставям те намира...