13 окт. 2021 г., 21:51

Има ли те още?

596 1 0

 

Къде си ти? И хиляди непитани въпроси 

Що душата ми нуждае все да носи

 

Макар да чувствам, че наистина те има

Защото ти грееш като лято, но изглежада във ума гостува тежка зима

Макар че смях и песни все след тебе тичат

Думите ти с един размах всякоя лъжа разсичат

 

Светъл лъч, надежа... с малка щипка топлина

Усещам те наблизо, но дели ни някаква стена

 

Гледам, но не виждам

Мъчиш ли се да протягаш длани

Слушам, но не чувам

Дали дишаш за живота, който смятахме, че трябва да се брани 

 

Ризата ти вече няма аромат

На сълзи, обич и момиче

Няма да усетиш мисриса 

На първо пролетно кокиче

 

Няма пак да видиш

Погледа ми в тебе да се спира

Каза, че не искаш вече

За това, оставям те намира... 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никол Тонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...