13 окт. 2021 г., 21:51

Има ли те още?

610 1 0

 

Къде си ти? И хиляди непитани въпроси 

Що душата ми нуждае все да носи

 

Макар да чувствам, че наистина те има

Защото ти грееш като лято, но изглежада във ума гостува тежка зима

Макар че смях и песни все след тебе тичат

Думите ти с един размах всякоя лъжа разсичат

 

Светъл лъч, надежа... с малка щипка топлина

Усещам те наблизо, но дели ни някаква стена

 

Гледам, но не виждам

Мъчиш ли се да протягаш длани

Слушам, но не чувам

Дали дишаш за живота, който смятахме, че трябва да се брани 

 

Ризата ти вече няма аромат

На сълзи, обич и момиче

Няма да усетиш мисриса 

На първо пролетно кокиче

 

Няма пак да видиш

Погледа ми в тебе да се спира

Каза, че не искаш вече

За това, оставям те намира... 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никол Тонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...