13 окт. 2021 г., 21:51

Има ли те още?

612 1 0

 

Къде си ти? И хиляди непитани въпроси 

Що душата ми нуждае все да носи

 

Макар да чувствам, че наистина те има

Защото ти грееш като лято, но изглежада във ума гостува тежка зима

Макар че смях и песни все след тебе тичат

Думите ти с един размах всякоя лъжа разсичат

 

Светъл лъч, надежа... с малка щипка топлина

Усещам те наблизо, но дели ни някаква стена

 

Гледам, но не виждам

Мъчиш ли се да протягаш длани

Слушам, но не чувам

Дали дишаш за живота, който смятахме, че трябва да се брани 

 

Ризата ти вече няма аромат

На сълзи, обич и момиче

Няма да усетиш мисриса 

На първо пролетно кокиче

 

Няма пак да видиш

Погледа ми в тебе да се спира

Каза, че не искаш вече

За това, оставям те намира... 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никол Тонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...