Oct 13, 2021, 9:51 PM

Има ли те още?

593 1 0

 

Къде си ти? И хиляди непитани въпроси 

Що душата ми нуждае все да носи

 

Макар да чувствам, че наистина те има

Защото ти грееш като лято, но изглежада във ума гостува тежка зима

Макар че смях и песни все след тебе тичат

Думите ти с един размах всякоя лъжа разсичат

 

Светъл лъч, надежа... с малка щипка топлина

Усещам те наблизо, но дели ни някаква стена

 

Гледам, но не виждам

Мъчиш ли се да протягаш длани

Слушам, но не чувам

Дали дишаш за живота, който смятахме, че трябва да се брани 

 

Ризата ти вече няма аромат

На сълзи, обич и момиче

Няма да усетиш мисриса 

На първо пролетно кокиче

 

Няма пак да видиш

Погледа ми в тебе да се спира

Каза, че не искаш вече

За това, оставям те намира... 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никол Тонева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...