1 nov 2017, 16:16

Има надежда

  Poesía » Otra
562 1 3

ИМА НАДЕЖДА 
Росица Чакърова 

 

Без музика душата ми тъгува... 
И думите сами запяват в мен. 
Понякога насън ми се прочува 
гласът на някой славей уморен, 
шум на вълни и крясъци на чайки, 
как вятърът засвирва на обой... 
И още звуци чудни и незнайни 
заливат мислите като порой. 
Тогава трепват всичките ми струни, 
Орфей заплаква в ямб или дактил... 
Свидетел на това е дискът лунен, 
до втръсване от римите препил, 
поклащайки се сутрин се прибира, 
през рамо тихо с укор ме поглежда –
дори и той изобщо не съзира 
у мене даже капчица надежда... 

 

И няма, да... (Поне докато дишам...) 
А после... нищо. Бяло и красиво. 
И Дяволът доволен ще напише:
"Изгоря щастлива!" 

 

ЛОНДОН, 01/11/2017 '  12:22

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Rositsa Chakarova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...