ИМА НАДЕЖДА
Росица Чакърова
Без музика душата ми тъгува...
И думите сами запяват в мен.
Понякога насън ми се прочува
гласът на някой славей уморен,
шум на вълни и крясъци на чайки,
как вятърът засвирва на обой...
И още звуци чудни и незнайни
заливат мислите като порой.
Тогава трепват всичките ми струни,
Орфей заплаква в ямб или дактил... ...