Има надежда
ИМА НАДЕЖДА
Росица Чакърова
Без музика душата ми тъгува...
И думите сами запяват в мен.
Понякога насън ми се прочува
гласът на някой славей уморен,
шум на вълни и крясъци на чайки,
как вятърът засвирва на обой...
И още звуци чудни и незнайни
заливат мислите като порой.
Тогава трепват всичките ми струни,
Орфей заплаква в ямб или дактил...
Свидетел на това е дискът лунен,
до втръсване от римите препил,
поклащайки се сутрин се прибира,
през рамо тихо с укор ме поглежда –
дори и той изобщо не съзира
у мене даже капчица надежда...
И няма, да... (Поне докато дишам...)
А после... нищо. Бяло и красиво.
И Дяволът доволен ще напише:
"Изгоря щастлива!"
ЛОНДОН, 01/11/2017 ' 12:22
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Rositsa Chakarova Всички права запазени
