28 sept 2014, 21:40

Има още слънце и пламтеж 

  Poesía » Otra
439 0 4
Сякаш, като прелетните птици,
си отиват белите ми дни
и остават, като бледи скици,
в миналите спомени едни.
Нощите ми, черни като сажди,
от димялия във мен комин,
по-големи и от дните дважди
ме оставят във съня самин.
В мене огънят почти угасва -
там остава само пепелта.
Времето навярно ме наказва
със заглъхване на мисълта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??