Има още слънце и пламтеж
Сякаш, като прелетните птици,
си отиват белите ми дни
и остават, като бледи скици,
в миналите спомени едни.
Нощите ми, черни като сажди,
от димялия във мен комин,
по-големи и от дните дважди
ме оставят във съня самин.
В мене огънят почти угасва -
там остава само пепелта.
Времето навярно ме наказва
със заглъхване на мисълта.
И в косите- трайно побелели,
се задържа ланшният ми сняг,
а в очите ми сега са спрели
всичките години, като бряг.
Топли ме сега сърцето само
с незапомнен ритъм и туптеж.
Че през мъжкото ми морно рамо
мярка се и слънце, и пламтеж.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
И отново хубаво стихотворение написано с чудесния ти стих!
Поздравявам те и нови творчески успехи, Никола! -
Много ми хареса! Поздравления!
-
До последно да се вижда хубавото в живота! Чудесен подход!
"Сякаш, като пролетните птици
си отиват белите ми дни
и остават, като бледи скици
в миналите спомени едни...
Топли ме сега сърцето само
с незапомнен ритъм и туптеж.
Че през мъжкото ми морно рамо
мярка се и слънце, и пламтеж."
Вътрешно преживян и външно изявен стих! Поздравление, Никола!
Желая ти една много хубава нова седмица: Мисана
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Радостен съм, че сте харесали!Поздрави от мен и лека ви вечер!!!!