В учреждeнието вкиснати лелки
потънали в сън, затъпяли от мрън.
Врън, врън, врън.
Дебелата се прозява:
- Ебати, нищо не става от тая държава,
къде ми е кюфтето, получих само хляба?
Другата се забавлява:
- Много ти е и хляба, цялата ти работа такава.
Тряскат вратето.
Тръгват си двете.
Мрън, мрън, мрън, мрън
да пием кафе вън.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Зоя Христова Todos los derechos reservados
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
