В учреждeнието вкиснати лелки
потънали в сън, затъпяли от мрън.
Врън, врън, врън.
Дебелата се прозява:
- Ебати, нищо не става от тая държава,
къде ми е кюфтето, получих само хляба?
Другата се забавлява:
- Много ти е и хляба, цялата ти работа такава.
Тряскат вратето.
Тръгват си двете.
Мрън, мрън, мрън, мрън
да пием кафе вън.
© Зоя Христова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
