9.01.2021 г., 9:10

Имах работа в НАП

1.4K 0 2

В учреждeнието вкиснати лелки

потънали в сън, затъпяли от мрън. 

Врън, врън, врън. 

Дебелата се прозява:

- Ебати, нищо не става от тая държава,

къде ми е кюфтето, получих само хляба?

Другата се забавлява:

- Много ти е и хляба, цялата ти работа такава.

Тряскат вратето. 

Тръгват си двете. 

Мрън, мрън, мрън, мрън

да пием кафе вън. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зоя Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Деа, да, ужасно нещо е учрежденската култура, създава особен тип демотивирани хора
  • Мини и през Енергото, ВиК, Топлофикация, Социалните...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...